НАРЕДБА № 3 ОТ 15 АПРИЛ 2003 Г. ЗА СИСТЕМАТА НА ОЦЕНЯВАНЕ
Обн. ДВ. бр.37 от 22 Април 2003г., попр. ДВ. бр.48 от 23 Май 2003г., изм. ДВ. бр.46 от 28 Май 2004г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавното образователно изискване за системата за оценяване по чл. 16, т. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП).
(2) С държавното образователно изискване по ал. 1 се определя организацията на оценяването в училищното обучение.
(3) С държавното образователно изискване по ал. 1 се определя и организацията на изпитите за придобиване на професионална квалификация в центровете за професионално обучение.
Чл. 2. (1) Оценяването е процес за установяване на постигнатите резултати и поставяне на оценка на учениците.
(2) Установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка се извършва от оценяващия.
(3) Установяването на постигнатите резултати и поставянето на оценка е индивидуално за всеки ученик.
Чл. 3. Оценяване се извършва:
1. в процеса на училищното обучение;
2. при завършване на средно образование;
3. при завършване на професионално образование;
4. при завършване на професионално обучение.
Чл. 4. (1) Оценяването е вътрешно и външно.
(2) При вътрешното оценяване оценяващ е учителят.
(3) При външното оценяване оценяващи могат да са:
1. директорът на училището;
2. училищна комисия;
3. длъжностни лица от Министерството на образованието и науката (МОН), от регионалните инспекторати по образованието (РИО), от Националното звено за оценяване в средното образование (НЗОСО) или от Националния институт по образованието (НИО);
4. националните комисии за оценяване на държавните зрелостни изпити;
5. комисиите за оценяване на изпитите за придобиване на професионална квалификация.
Чл. 5. (1) Оценяването се извършва чрез:
1. периодични проверки;
2. изпити;
3. проверки за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание.
(2) Видовете периодични проверки по всеки учебен предмет се определят в държавното образователно изискване за учебното съдържание и в учебните програми и могат да са:
1. устни изпитвания;
2. писмени изпитвания;
3. практически изпитвания.
(3) Изпитите са:
1. приравнителни;
2. за промяна на оценката;
3. държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование;
4. изпити за придобиване на професионална квалификация при завършване на професионално образование и професионално обучение.
Чл. 6. (1) Според организацията периодичните проверки и изпитите са:
1. индивидуални - за отделен ученик;
2. общи - за част от учениците от една паралелка или за ученици от една или повече паралелки.
(2) Проверките за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание са за определен клас или за етап от степента на образование.
Чл. 7. (1) Въз основа на установените резултати от периодичните проверки и изпитите се поставя оценка с качествен и количествен показател.
(2) Оценките, които могат да се поставят, са отличен 6, много добър 5, добър 4, среден 3, слаб 2.
(3) При оценяването могат да се поставят и други оценки, които се приравняват към оценките по ал. 2.
(4) Поставените оценки при проверките по чл. 5, ал. 1, т. 3 могат и да не се приравняват към оценките по ал. 2.
(5) При оценяването на учениците в I клас и при оценяването по учебните предмети от културно-образователната област "чужди езици" във II клас не се поставят оценките по ал. 2.
Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ПРОЦЕСА НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 8. (1) Оценяването в процеса на училищното обучение има за цел установяване на постигнатите резултати от учениците по учебен предмет по време на учебната година и поставяне на текущи, срочни и годишни оценки по задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка.
(2) При завършване на основно и средно образование се поставят и окончателни оценки по учебните предмети.
(3) В началото на учебната година се установява и оценява входното равнище на учениците.
(4) Когато установяването на входното равнище се извършва при условията на вътрешно оценяване, поставената оценка може да бъде част от минималния задължителен брой текущи оценки за първия учебен срок.
Чл. 9. (1) В процеса на училищното обучение може да се извършва вътрешно и външно оценяване.
(2) Вътрешното оценяване се извършва чрез периодични проверки.
(3) Външното оценяване се извършва чрез проверките и изпитите по чл. 5, ал. 1.
Чл. 10. (1) Темите, задачите, въпросите и другите материали за провеждането на периодичните проверки при вътрешното оценяване се подготвят от учителя.
(2) Темите, задачите, въпросите и другите материали за провеждането на периодичните проверки при външното оценяване се подготвят от оценяващия.
(3) Темите, задачите, въпросите и другите материали за провеждане на изпитите по чл. 5, ал. 3, т. 1 и 2 се подготвят от училищната комисия по чл. 4, ал. 3, т. 2 и се утвърждават от директора на училището.
(4) Темите, задачите, въпросите и другите материали за провеждане на изпитите по чл. 5, ал. 3, т. 3 се подготвят от МОН, от НЗОСО и/или от НИО и се утвърждават от министъра на образованието и науката.
Раздел II.
Периодични проверки
Чл. 11. (1) Периодичните проверки се осъществяват системно през първия и втория учебен срок.
(2) По време на учебния срок учителят осигурява ритмичност при оценяването на всеки ученик.
(3) Външното оценяване чрез периодични проверки може да се извършва от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 3.
Чл. 12. (1) Устните изпитвания могат да се организират като индивидуални периодични проверки или като общи периодични проверки.
(2) При индивидуалните устни изпитвания ученикът дава устни решения и отговори на индивидуално поставени въпроси или задачи.
(3) При общите устни изпитвания всеки ученик дава устни решения и отговори на общо поставени теми, въпроси или задачи.
(4) Устните изпитвания на ученици с увреден слух могат да се извършват и с помощта на учител, който владее жесто-мимична реч.
(5) При устните изпитвания оценяващият е длъжен да мотивира устно оценката си пред ученика.
Чл. 13. (1) Писмените изпитвания могат да се организират като индивидуални или като общи периодични проверки.
(2) При индивидуалните писмени изпитвания ученикът дава писмени решения и отговори на индивидуално поставени въпроси или задачи. Индивидуалните писмени изпитвания се извършват за не повече от един учебен час.
(3) При общите писмени изпитвания всеки ученик дава писмени решения и отговори на общо поставени теми,въпроси или задачи.
(4) Писмените изпитвания на ученици с нарушено зрение, които са обучавани на брайлов шрифт, се осъществяват с материали и технически средства, адаптирани на брайлов шрифт, а на слабовиждащи ученици - с материали с уголемен шрифт.
(5) Писмените изпитвания на ученици с увреден слух могат да се извършват и с помощта на учител, който владее жесто-мимична реч.
(6) При писмените изпитвания оценяващият е длъжен да мотивира устно или писмено оценката си пред ученика.
(7) Писмени изпитвания не се извършват за ученици, които имат засягане на моториката на горните крайници вследствие на детска церебрална парализа, физически увреждания и/или малформации.
Чл. 14. (1) Контролната работа е общо писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по завършена част от учебното съдържание по учебния предмет.
(2) Контролната работа се провежда за не повече от един учебен час.
(3) Времето за провеждане на контролната работа на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, на които не е засегната моториката на горните крайници, може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.
Чл. 15. (1) Класната работа е общо писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците по учебния предмет в края на учебния срок.
(2) Класна работа се провежда по български език и литература и по математика - за прогимназиалния етап, и по български език и литература, по чужди езици и по математика - за гимназиалния етап.
(3) Класни работи не се провеждат за учениците в началния етап от основната степен на образование.
(4) Класната работа се провежда за един учебен час с изключение на класната работа по български език и литература и по чужд език, които се провеждат в два слети учебни часа.
(5) Времето за провеждане на класната работа на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, на които не е засегната моториката на горните крайници, може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.
(6) Класна работа по чужди езици може да не се провежда за ученици с увреден слух по преценка на оценяващия учител.
Чл. 16. (1) Контролните и класните работи се коригират и рецензират от оценяващия и се връщат на учениците за подпис от родителя.
(2) Оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като уведомява учениците за направените изводи.
Чл. 17. (1) Контролните и класните работи се провеждат по график при спазване на следните изисквания:
1. за една и съща паралелка може да се провежда не повече от една класна или една контролна работа в един учебен ден;
2. за една и съща паралелка в една учебна седмица не могат да се провеждат повече от две класни работи;
3. не се провеждат класни работи в последната седмица от учебния срок.
(2) Графикът по ал. 1 се изготвя по предложение на учителите по съответния учебен предмет и се утвърждава от директора на училището в началото на всеки учебен срок.
(3) За графика по ал. 1 учителите информират учениците, а класните ръководители - родителите, в началото на всеки учебен срок.
Чл. 18. (1) С практическите изпитвания се оценяват постигнатите практически умения на учениците.
(2) Практическите изпитвания могат да се организират като индивидуални или като общи периодични проверки.
(3) При индивидуалните практически изпитвания ученикът изпълнява практически дейности, определени в индивидуално поставено практическо задание.
(4) При общите практически изпитвания всеки ученик изпълнява индивидуално или в екип практически дейности, определени в общо поставено практическо задание.
(5) За извършване на практическите изпитвания по учебна или производствена практика се осигуряват работни места за всеки ученик и съответната техническа и технологична документация, техника, инструменти, уреди и материали, гарантиращи изпълнението на практическото задание и безопасната работа на учениците.
(6) Времето за изпълнение на практическото задание се определя от оценяващия в рамките на учебните часове.
(7) При практическите изпитвания оценяващият е длъжен да анализира изпълнението на практическото задание и устно да мотивира оценката си пред ученика.
(8) Практическите изпитвания на ученици с нарушено зрение се извършват при условията на чл. 13, ал. 4.
(9) Практическите изпитвания на ученици с увреден слух се извършват при условията на чл. 13, ал. 5.
(10) Времето за практическите изпитвания на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.
Чл. 19. След установяване на постигнатите резултати при периодичните проверки на учениците се поставят текущи оценки.
Раздел III.
Оформяне на срочни, годишни и окончателни оценки
Чл. 20. (В сила от учебната 2003/2004 г.) (1) Срочната оценка се оформя по преценка на учителя, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебния срок, и при вземане предвид на текущите оценки.
(2) Срочна оценка се формира само за учебните предмети, които по учебен план се изучават с повече от един учебен час седмично.
(3) По учебните предмети, изучавани в I клас, по учебните предмети от културно-образователната област "чужди езици" във II клас и по производствена практика не се формира срочна оценка.
Чл. 21. (В сила от учебната 2003/2004 г.) (1) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок е:
1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с четири и повече учебни часа седмично - три оценки от устни изпитвания и три оценки от писмени или практически изпитвания;
2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три учебни часа седмично - три оценки от устни изпитвания и две оценки от писмени или практически изпитвания;
3. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично - две оценки от устни изпитвания и една оценка от писмено или практическо изпитване.
(2) Срочната оценка по учебна практика се формира въз основа на поне три оценки от практически изпитвания.
(3) Минималният задължителен брой текущи оценки за всеки учебен срок за учениците по чл. 13, ал. 7 е:
1. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с три и повече учебни часа седмично - четири оценки от устни изпитвания;
2. за учебен предмет, който по учебен план се изучава с два учебни часа седмично - три оценки от устни изпитвания.
Чл. 22. (В сила от учебната 2003/2004 г.) (1) Годишната оценка се оформя по преценка на учителя, като се отчитат знанията и уменията на ученика върху учебното съдържание, изучавано през учебната година, и при вземане предвид на срочните оценки.
(2) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично и през двата учебни срока, както и по производствена практика, се формира само годишна оценка при вземане предвид на текущите оценки.
(3) За учебен предмет, който по учебен план се изучава с един учебен час седмично в един от двата учебни срока, годишната оценка се формира при вземане предвид на текущите оценки от единия учебен срок и срочната оценка от другия учебен срок.
(4) За резултатите от обучението по всички учебни предмети, изучавани в I клас, се формира обща годишна оценка с думи.
(5) По учебните предмети от културно-образователната област "чужди езици" във II клас се формира годишна оценка с думи.
Чл. 23. (В сила от учебната 2003/2004 г.) (1) Учителят лично вписва поставените от него оценки в съответната задължителна училищна документация.
(2) Сроковете за вписване на оценките в документацията по ал. 1 са:
1. в деня на изпитването - за текущите оценки от устните и практическите изпитвания;
2. до две седмици след провеждане на изпитването - за текущите оценки от писмените изпитвания;
3. в деня на оформянето им - за срочните и годишните оценки.
Чл. 24. (В сила от учебната 2003/2004 г.) (1) Окончателните оценки при завършване на основно образование са годишните оценки по учебните предмети, изучавани в VIII клас съгласно училищния учебен план.
(2) Окончателните оценки при завършване на средно образование се формират с точност до 0,01 като средноаритметични от годишните оценки по учебните предмети, изучавани в гимназиалния етап от задължителната подготовка, от задължителноизбираемата подготовка, от профилираната подготовка - ако такава е предвидена, и от свободноизбираемата подготовка.
(3) Окончателните оценки при завършване на средно образование по учебните предмети, които се изучават само в един клас от гимназиалния етап, са годишните оценки за съответния клас.
Раздел IV.
Изпити в процеса на обучението
Чл. 25. (1) Изпитите в процеса на обучение са:
1. приравнителни;
2. за промяна на оценката.
(2) Изпитите по ал. 1 са успешно положени, когато оценката е не по-малко от среден 3.
(3) Изпитите по ал. 1 се провеждат от училищни изпитни комисии, назначени със заповед на директора на училището.
Чл. 26. (1) Приравнителни изпити се провеждат:
1. при преместване на ученика в паралелка на същото или в друго училище, когато съществува различие между съответните училищни учебни планове;
2. при прекъсване на обучението на ученик, който желае да го продължи по действащия учебен план, ако е различен от учебния план, по който е започнал обучението си.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 изпити се полагат само по неизучавани учебни предмети.
(3) Изпитите по ал. 1 се полагат при условия и по ред, определени със заповед на директора на приемащото училище при спазване на разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
Чл. 27. (1) Изпитите за промяна на оценка по учебен предмет са:
1. поправителни изпити;
2. изпити за промяна на годишна оценка - само за гимназиалния етап;
3. изпити за промяна на окончателна оценка.
(2) Учениците имат право еднократно да се явят на общо не повече от три изпита за промяна на годишна оценка и за промяна на окончателна оценка за прогимназиалния етап, както и за гимназиалния етап.
(3) За промяната на оценка по учебен предмет, който се изучава само в един клас от гимназиалния етап, се допуска само полагане на изпита по ал. 1, т. 2.
Чл. 28. (1) Поправителни изпити се полагат от ученици, когато годишната им оценка по някой от учебните предмети от задължителната или задължителноизбираемата подготовка е слаб 2.
(2) Поправителните изпити по ал. 1 се полагат върху учебното съдържание за съответния клас.
(3) Поправителните изпити се полагат на не повече от две редовни поправителни сесии през учебната година, за която е формирана годишната оценка.
(4) (Попр. - ДВ, бр. 48 от 2003 г.) Редовните поправителни сесии се провеждат след приключване на учебните занятия през юни или юли и от 1 до 13 септември по ред, определен със заповед на директора на училището. За учениците от ХII клас редовна поправителна сесия може да се провежда и през май.
(5) Учениците, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити в сесиите по ал. 3, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора на училището, но не по-късно от 10 октомври.
(6) Учениците от последния гимназиален клас, които имат оценка слаб 2 по учебни предмети от задължителната или задължителноизбираемата на редовните и/или на допълнителната поправителна сесия или не са се явили на поправителни изпити, могат да се явяват на поправителните изпити в януарска поправителна сесия и в сесиите по ал. 4.
Чл. 29. (1) Изпитите за промяна на годишна оценка и изпитите за промяна на окончателна оценка се провеждат след приключване на учебните занятия за последния клас от прогимназиалния или гимназиалния етап.
(2) Изпитът за промяна на годишна оценка се полага върху учебното съдържание за съответния клас.
(3) Изпитът за промяна на окончателна оценка за гимназиалния етап се полага върху учебното съдържание, изучавано в класовете от етапа, а за прогимназиалния етап - върху учебното съдържание, изучавано в VIII клас.
(4) Изпитите по ал. 1 се полагат при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището.
(5) Получената оценка на изпит по ал. 1 е окончателна. Когато получената оценка е слаб 2, ученикът се явява на поправителен изпит по реда на чл. 28, ал. 3 - 6.
Чл. 30. (1) Проверките за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание за определен клас или за етап от степента на образование се извършват по инициатива на МОН.
(2) Въз основа на обобщените резултати от оценяването по ал. 1 се взема решение за промяна на държавните образователни изисквания за учебното съдържание и учебните програми.
Глава трета.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ (ОТМ. - ДВ, БР. 46 ОТ 2004 Г.)
Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г.)
Глава четвърта.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ НА ИЗПИТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПРИ ЗАВЪРШВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ
Раздел I.
Държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация в професионалното образование
Чл. 40. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация по този раздел се полагат от лицата, обучавани по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 3 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).
(2) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация са:
1. изпит по теория на професията и специалността;
2. изпит по практика на професията и специалността.
Чл. 41. (1) Държавните изпити за придобиване втора степен на професионална квалификация се полагат след успешно завършен ХII клас.
(2) Държавните изпити за придобиване трета степен на професионална квалификация се полагат след успешно завършен ХIII клас, а за професиите от област на образование "Изкуства", които се изучават в училищата по изкуствата - след успешно завършен ХII клас.
Чл. 42. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат по националните изпитни програми по чл. 36 ЗПОО.
(2) В националните изпитни програми са определени изпитните теми и критериите за оценяване на държавните изпити.
Чл. 43. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат в три сесии:
1. през юни;
2. през септември;
3. през януари.
(2) Обучаваните, които желаят да положат държавни изпити, подават заявление.
(3) Обучаваните могат да се явяват на неограничен брой изпитни сесии до успешното полагане на държавните изпити.
Чл. 44. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се провеждат в училището.
(2) Подготовката, организирането и провеждането на държавните изпити се извършва от:
1. комисия по допускане до изпитите;
2. комисия по подготовка и организиране на изпитите;
3. комисии за провеждане и оценяване на изпита по теория;
4. комисии за провеждане и оценяване на изпита по практика;
5. комисия за придобиване на професионална квалификация.
(3) В състава на комисията по ал. 2, т. 2 се включват и квесторите.
(4) Комисиите по ал. 2, т. 3 и 4 се назначават по всяка професия и специалност, по която ще се полага държавен изпит, в съответствие с чл. 35 ЗПОО.
(5) В състава на комисията по ал. 2, т. 5 се включват председателите на комисиите по ал. 2, т. 3 и 4.
(6) Комисиите по ал. 2 се назначават със заповед на директора на училището.
Чл. 45. (1) Държавният изпит по теория е писмена разработка по изпитна тема върху учебното съдържание от задължителната професионална подготовка и е с продължителност четири астрономически часа.
(2) Обучаваните за една и съща професия и специалност в училището полагат държавния изпит по ал. 1 по една и съща изпитна тема.
(3) Изпитните билети се подготвят от комисиите по чл. 44, ал. 2, т. 3 в съответствие с националната изпитна програма по професията и специалността.
(4) Във всички училища държавният изпит по ал. 1 за всички професии и специалности се провежда на една и съща дата.
(5) Датите за провеждане на държавния изпит по ал. 1 и сроковете за подаване на заявленията по чл. 43, ал. 2 за всяка сесия се определят в началото на учебната година от министъра на образованието и науката, а за училищата по изкуствата - от министъра на културата.
Чл. 46. (1) Оценяването на писмените работи се извършва от комисията по чл. 44, ал. 2, т. 3 в съответствие с критериите, определени в националната изпитна програма.
(2) Всеки член на комисията оценява писмената работа, като вписва оценката си в индивидуален протокол.
(3) За всяка писмена работа се изготвя рецензия.
(4) Оценката от държавния изпит по теория за всяка писмена работа се формира като средноаритметична от индивидуалните оценки на членовете на комисията с точност до 0,01.
(5) Рецензията и оценката по чл. 46, ал. 4 се вписват от комисията върху писмената работа.
(6) Оценката от държавния изпит по теория е окончателна. Когато получената оценка е слаб 2, обучаваният може да се яви отново на държавния изпит.
(7) За резултатите от изпита комисията съставя протокол.
(8) Обучаваните могат да се запознаят с рецензията по ал. 3 за писмената си работа.
Чл. 47. (1) Държавният изпит по практика е изпълнение на практическо задание.
(2) Държавният изпит по практика е с продължителност не повече от три дни и не повече от шест астрономически часа дневно.
(3) Всеки, който полага държавния изпит по ал. 1, получава индивидуално практическо задание.
(4) Практическите задания се изготвят от комисията по чл. 44, ал. 2, т. 4.
(5) Датите за провеждане на държавните изпити по практика и сроковете за подаване на заявленията по чл. 43, ал. 2 за всяка сесия се определят в началото на учебната година от директора на училището.
(6) Комисията по чл. 44, ал. 2, т. 4 наблюдава изпълнението на практическото задание и може да се намеси само в случаите на очевидна грешка, която води до злополука, изхабяване на материали и повреда на техниката и инструментите.
Чл. 48. (1) Изпълнението на практическото задание се оценява от комисията по чл. 44, ал. 2, т. 4. в съответствие с критериите, определени в националната изпитна програма.
(2) Всеки член на комисията оценява изпълнението на практическото задание, като вписва оценката си в индивидуален протокол.
(3) Оценката от държавния изпит по практика за всяко практическо задание се формира като средноаритметична, от индивидуалните оценки на членовете на комисията с точност до 0,01.
(4) Оценката от държавния изпит по практика е окончателна. Когато получената оценка е слаб 2, обучаваният може да се яви отново на държавния изпит.
(5) За резултатите от изпита комисията съставя протокол.
(6) Обучаваните могат да се запознаят с резултатите от оценяването на практическото си задание.
Раздел II.
Изпити за придобиване на професионална квалификация в професионалното обучение
Чл. 49. (1) Изпитите за придобиване на професионална квалификация в професионалното обучение са:
1. държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация;
2. изпити за придобиване на професионална квалификация.
(2) Изпитите по ал. 1 могат да се полагат в неограничен брой изпитни сесии до успешното полагане на държавните изпити.
Чл. 50. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация се полагат от:
1. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 1 ЗПОО - за придобиване на първа степен на професионална квалификация;
2. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 2 ЗПОО - за придобиване на втора степен на професионална квалификация;
3. лицата, навършили 16 години, обучавани по програмите по чл. 12, т. 4 ЗПОО - за придобиване четвърта степен на професионална квалификация;
4. лицата, навършили 16 години, обучавани по чл. 12, т. 6 ЗПОО - за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация.
(2) Изпитите за придобиване на професионална квалификация се полагат от:
1. обучаваните по програмите по чл. 10, ал. 3, т. 5 ЗПОО;
2. лицата, навършили 16 години, обучавани по програмите по чл. 12, т. 6 ЗПОО - за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация.
Чл. 51. (1) Държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация са:
1. изпит по теория на професията и специалността;
2. изпит по практика на професията и специалността.
(2) Изпитите за придобиване на професионална квалификация са:
1. по теория;
2. по практика.
(3) Продължителността на изпитите по ал. 1, т. 1 е до четири астрономически часа и се определя с националните изпитни програми.
Чл. 52. (1) Учениците, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в училищата, полагат изпитите по чл. 51, ал. 1 в сесиите по чл. 43, ал. 1.
(2) За неуредените в този раздел отношения, свързани с провеждането на изпитите по чл. 51, ал. 1 за учениците, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в училищата, се прилагат съответно разпоредбите на раздел I от тази глава.
Чл. 53. (1) Подготовката, организацията и провеждането на изпитите по чл. 51, ал. 1 за лицата, навършили 16 години, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в квалификационен курс, се осъществява от обучаващата институция.
(2) Сесиите за полагане на изпитите по ал. 1 от лицата, навършили 16 години, обучавани за придобиване на степен на професионална квалификация в квалификационен курс, се определят от обучаващата институция, като първата от тях е не по-късно от 15 дни след приключване на обучението.
(3) Оценяването при изпитите по ал. 1 се извършва от комисиите по чл. 35 ЗПОО.
(4) За неуредените в този раздел отношения, свързани с провеждането на изпитите по ал. 1, се прилагат съответно разпоредбите на раздел I от тази глава.
Чл. 54. (1) Организацията и съдържанието на изпитите по чл. 51, ал. 2 се определят от обучаващата институция след съгласуване с представителите на работодателите и на работниците.
(2) Комисиите за провеждане на изпитите се определят съгласно чл. 35 ЗПОО.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Когато професионалната подготовка се осъществява чрез обучение по модули, за оценяването се прилагат съответно разпоредбите на тази наредба.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (1) Учениците, постъпили в IX клас през учебната 1999 - 2000 г., в това число постъпилите през учебната 1998 - 1999 г. в клас с интензивно изучаване на чужд език с прием след VII клас на профилирани гимназии, профилирани и професионални паралелки в гимназии и в средни общообразователни училища и с прием след VII клас в професионални гимназии, техникуми и училища по изкуствата, които завършват успешно XII клас през учебната 2002/2003 г., имат право по свое желание да положат държавните зрелостни изпити по чл. 31, ал. 2.
(2) Организацията и оценяването на изпитите по ал. 1 се извършва по реда на глава трета.
(3) Учениците по ал. 1 подават заявленията по чл. 34, ал. 3 за сесията през май - юни в срок до 22 април 2003 г.
§ 3. До утвърждаване на националните изпитни програми по чл. 36 ЗПОО изпитните теми и критериите за оценяване на държавните изпити за придобиване на степен на професионална квалификация в професионалното обучение се определят от обучаващата институция.
§ 4. (1) Учениците по § 7а и 7б от преходните и заключителните разпоредби на ЗПОО полагат изпитите по § 7а, ал. 3 и по § 7б, ал. 2 от същия закон по реда, действащ до приемане на тази наредба.
(2) Лицата по § 7в от преходните и заключителните разпоредби на ЗПОО полагат изпитите по § 7в, ал. 2 от същия закон по досега действащия ред.
§ 5. Министърът на образованието и науката дава указания по прилагането на тази наредба.
§ 6. Тази наредба се издава на основание чл. 16, т. 5 във връзка с чл. 17, т. 4 от Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1998 г.; доп., бр. 124 от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 68 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г.) и отменя Държавните образователни изисквания за оценяване на държавните зрелостни изпити (необн.).
§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" с изключение на раздел III от глава втора, който влиза в сила от учебната 2003/2004 г.