ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

Глава трета.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ

Раздел I.

Форми на обучение

Чл. 78. (1) Формите на обучение са: дневна; вечерна; задочна; индивидуална; самостоятелна; кореспондентска и дистанционна.

(2) Училището организира дневна и/или вечерна форма на обучение. Училището може да организира и задочна, индивидуална, самостоятелна, кореспондентска и дистанционна форми на обучение.

Чл. 79. В дневна, вечерна и задочна форма на обучение учениците се организират в паралелки и групи, а за останалите форми обучението се организира за отделен ученик.

Чл. 80. Дневната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 ч. в учебните дни.

Чл. 81. Вечерната форма на обучение е присъствена форма, която се провежда в подходящо за учениците време на учебните дни. Обучението се организира и провежда съгласно училищния учебен план.

Чл. 82. (1) Задочната форма на обучение включва учебни занятия, самостоятелна подготовка и изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) Учебните занятия и изпитите по учебни предмети се организират в сесии.

(3) Учебните занятия включват обзор на учебното съдържание по съответния учебен предмет и насоки за самостоятелна подготовка за изпитите.

(4) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 83. (1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.

(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:

1. ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни;

2. за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в домашни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично.

(4) Знанията и уменията на учениците по ал. 2, т. 1 се оценяват чрез текущи проверки, а на учениците по ал. 2, т. 2-чрез изпити.

(5) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение се организира за:

1. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) ученици в задължителната училищна възраст, които по здравословни причини не могат да се обучават в дневна форма на обучение, както и за даровити деца в задължителна училищна възраст, след решение на педагогическия съвет;

2. лица, навършили 16-годишна възраст.

(3) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Ученици, които следва да се обучават в индивидуална или в самостоятелна форма на обучение при условията на чл. 83, ал. 2 и чл. 84, ал. 2, т. 1, както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение по чл. 80, 81, 82, 83 и 84, подават писмено заявление до директора на училището.

(2) Ученици, които се обучават в дневна, вечерна, задочна, индивидуална или в самостоятелна форма на обучение, могат да променят формата на обучението си в началото на учебната година. Промяната на формата на обучение се допуска и по време на учебните занятия, когато се преминава:

1. от дневна, вечерна или от задочна в индивидуална или в самостоятелна форма на обучение;

2. от дневна във вечерна форма на обучение.

(3) За промяна на формата на обучение директорът на училището издава заповед.

Чл. 86. (1) Кореспондентската форма на обучение е неприсъствена форма, при която се поставят задачи и се осъществява контрол върху подготовката чрез кореспонденция между училището и учениците.

(2) Дистанционната форма на обучение е неприсъствена форма, при която обучението се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.

(3) Кореспондентската и дистанционната форма на обучение се организират при условия и по ред, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 87. Завършването на клас и на степен на образование, както и придобиването на професионална квалификация в различните форми на обучение, се удостоверява с едни и същи по вид документи съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета, които дават равни права на завършилите.

Раздел II.

Организационни форми

Чл. 88. (1) Училищното обучение се организира в последователни класове.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички форми, с изключение на случаите по чл. 83, ал. 2, т. 2.

(3) Класовете се номерират във възходящ ред с римски цифри.

Чл. 89. (1) В зависимост от броя на приетите ученици класовете се разделят на паралелки.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с началните букви на българската азбука, които се поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет паралелката може да се дели на групи, да се организират сборни групи от различни паралелки или да се организира индивидуално обучение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училищата могат да организират обучението в културно-образователната област "Бит и технологии" в обслужващите звена, създадени по чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Училището може да организира сборни групи за свободноизбираема подготовка или за дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на учениците в областта на спорта, науката, техниката, технологиите, изкуствата и отдиха. Групите могат да се формират от ученици от различни класове и от ученици от други училища.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и индивидуалното обучение се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В училищата по изкуствата броят на учениците в паралелка, деленето на паралелките на групи и индивидуалното обучение се определят с наредба на министъра на културата.

(3) Разпределението на учениците по паралелки се извършва от директора на училището при спазване изискванията на ал. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В началото на учебната година директорът определя със заповед класните ръководители на всички паралелки.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Класният ръководител организира и провежда часа на класа, извънкласните дейности с учениците и води задължителната училищна документация за съответната паралелка.

Раздел III.

Учебно време

Чл. 91. (1) Училищното обучение се организира в учебни години, учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове.

(2) През учебната година учениците ползват коледна, междусрочна, пролетна или великденска и лятна ваканция. Учениците в I клас ползват и допълнителни дни за отдих през първия учебен срок.

Чл. 92. (1) Учебната година започва не по-рано от 15 септември и е с продължителност 12 месеца.

(2) Учебните занятия са с продължителност не повече от 38 и не по-малко от 31 учебни седмици и се разпределят в два учебни срока.

(3) Продължителността на първия учебен срок е 18 учебни седмици.

(4) Продължителността на учебната седмица е 5 учебни дни.

(5) Изключения по ал. 1, 2, 3 и 4 се допускат само ако това е предвидено в учебния план.

(6) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебната година в извънучилищните педагогически учреждения започва на 1 октомври и завършва на 31 август, като и през лятната ваканция се организират дейности за работа с деца.

Чл. 93. Продължителността на ваканциите, с изключение на лятната, както и дните за отдих на учениците от I клас и други неучебни дни се определят със заповед на министъра на образованието и науката.

Чл. 94. (1) Броят на задължителните учебни часове за една учебна седмица не може да бъде повече от:

1. двадесет и два учебни часа - в I и II клас;

2. двадесет и пет учебни часа - в III и IV клас;

3. тридесет учебни часа - в V, VI, VII и VIII клас;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) тридесет и два учебни часа - в IX, X, ХI, ХII и ХIII клас;

5. двадесет и два учебни часа - при вечерна форма на обучение.

(2) Часът на класа се включва в седмичното разписание на учебните занятия извън броя на задължителните учебни часове.

Чл. 95. (1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна и включва от 4 до 7 задължителни учебни часа. Полудневната организация може да се осъществява на две смени-предобед и следобед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Целодневна организация на учебния ден може да се осъществява за ученици от I до VIII клас след съгласуване с финансиращия орган, при наличие на необходимите санитарно-хигиенни условия и по желание на родителите. При тази организация задължителните учебни часове се съчетават с форми на самоподготовка, занимания по интереси и организиран отдих.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Седмичното разписание на учебните занятия се съобразява с психофизическите особености и възможностите на учениците. Седмичното разписание се разработва в съответствие с изискванията на наредба на министъра на здравеопазването и се утвърждава от директора на училището не по-късно от 3 дни преди започване на всеки учебен срок.

Чл. 96. (1) Продължителността на учебния час е:

1. (нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) тридесет минути - в подготвителния клас;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) тридесет и пет минути - в I и II клас;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.)четиридесет минути - в III и IV клас;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) четиридесет и пет минути - в V-XIII клас - в дневна форма на обучение;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) четиридесет минути - във вечерна форма на обучение;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) петдесет минути - по учебна и лабораторна практика;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) шестдесет минути - по производствена практика.

(2) Почивките между учебните часове са с продължителност не по-малко от 10 и не повече от 30 минути.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Когато обучението се организира на две смени, продължителността на учебния час в V-XIII клас може да бъде 40 минути с разрешение на началника на регионалния инспекторат по образованието.

(4) Учениците от I клас се обучават само предобед.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Продължителността на учебния час и почивките между учебните часове за специалните училища се определят с държавното образователно изискване за обучението на деца с хронични заболявания и/или специфични образователни потребности.

Раздел IV.

Съдържание на училищното обучение

Чл. 97. (1) Учебното съдържание в училищното обучение се групира в общообразователна подготовка и в професионална подготовка.

(2) Общото образование се осъществява чрез общообразователна подготовка, професионалното образование - чрез общообразователна и професионална подготовка, а професионалното обучение - чрез общообразователна и/или професионална подготовка.

Чл. 98. (1) Общообразователната подготовка е задължителна, задължителноизбираема, профилирана и свободноизбираема и се осъществява чрез учебни предмети, групирани в културно-образователни области, както и в други области и дейности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Задължителната подготовка осигурява постигането на общообразователния минимум в зависимост от степента на образование. Общообразователният минимум за началния и прогимназиалния етап на основното образование е еднакъв и задължителен за всички видове училища. Общообразователният минимум за гимназиалния етап на средното образование включва:

1. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 8 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план - за всички видове училища;

2. културно-образователните области по чл. 10, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план - за всички гимназии от IX до XII клас включително, профилирани гимназии и СОУ от I до XII клас включително.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Задължителноизбираемата подготовка осигурява знания и умения на по-високо равнище по учебните предмети от културно-образователните области и/ или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Профилираната подготовка осигурява усвояването на знания и умения на по-високо равнище по група учебни предмети от културно-образователните области. Профилираната подготовка започва от IX клас или от Х клас и продължава до XII клас съгласно училищния учебен план.

(5) Свободноизбираемата подготовка осигурява обучение освен по учебните предмети от културно-образователните области и по други области и дейности, предложени на учениците за избор, и се провежда извън задължителните учебни часове.

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Извънкласната и извънучилищната дейност се организират през свободното от учебни часове време и осигурява обучение и развитие на специфични интереси и потребности на учениците в областта на изкуствата, науката, техниката и спорта.

Чл. 99. (1) Професионалната подготовка за професионалното образование е задължителна - обща, отраслова и специфична за всяка професия, задължителна чуждоезикова подготовка по професията и избираема - задължителноизбираема и свободноизбираема.

(2) Общата задължителна професионална подготовка е единна за всички професионални направления при отчитане на спецификата им и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(3) Отрасловата задължителна професионална подготовка е единна за всички професии от съответно професионално направление при отчитане на спецификата на всяка професия и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(4) Специфичната задължителна професионална подготовка е за съответната професия и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(5) Задължителната чуждоезикова подготовка по професията осигурява усвояване на специфичната терминология, свързана с упражняването на професията.

(6) Задължителноизбираемата професионална подготовка осигурява разширяване на знанията, уменията и професионалните компетенции по съответната професия.

(7) Свободноизбираемата професионална подготовка осигурява обучение освен по съответната професия и по други професии от съответното професионално направление.

Чл. 100. (1) Професионалната подготовка за професионалното обучение е задължителна и избираема.

(2) Задължителната професионална подготовка осигурява необходимите знания, умения и професионални компетенции за придобиване на квалификация по професията и включва теоретично обучение и практическо обучение.

(3) Избираемата професионална подготовка осигурява разширяване на знанията, уменията и професионалните компетенции по съответната професия.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебният план съдържа наименованията на учебните предмети, включени в задължителната подготовка; разпределението на учебните предмети по класове; годишния или седмичния брой часове за изучаването на учебните предмети по задължителната, задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка, график на учебната година и описание на организацията на обучението в съответното училище.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Училищният учебен план се разработва въз основа на учебния план по ал. 1 и разпределя учебните предмети и часовете от задължителноизбираемата и свободноизбираемата подготовка за целия етап на обучение съобразно интересите на учениците и възможностите на училището.

(3) Училищният учебен план на частните училища, българските училища с чуждестранно участие, чуждестранните училища и духовните училища, в които се придобива средно образование, следва да отговаря на изискванията на ал. 2 и да съдържа: формата на обучение, организацията на учебния ден и условията и реда за приемане на ученици.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Училищните учебни планове се приемат с решение на педагогическия съвет на училището и се одобряват от:

1. началника на регионалния инспекторат по образованието за общинските училища и за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;

2. съответния министър или ръководител на ведомство след съгласуване с министъра на образованието и науката - за държавните училища, които се финансират чрез бюджета на друго министерство или ведомство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Училищният учебен план на българските училища в чужбина и на училищата по ал. 3 се утвърждава от министъра на образованието и науката - при откриване, преобразуване и промени, а за всяка учебна година - от началника на регионалния инспекторат по образованието.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) (1) Учебната програма определя по всеки учебен предмет и за всеки клас целите на обучението, учебното съдържание и очакваните резултати от обучението.

(2) Учебните програми за задължителна, за профилирана подготовка и за задължителна професионална подготовка се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебните програми за задължителноизбираема подготовка се съгласуват с експертите по учебни предмети в регионалните инспекторати по образованието и се утвърждават от началника на регионалния инспекторат по образованието, а тези за свободноизбираема подготовка - от директора на училището.

Чл. 103. (1) Усвояването на знанията и придобиването на умения и професионални компетенции при училищното обучение се подпомага от учебници и учебни помагала.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Изискванията към съдържанието и графичното оформление на учебниците и учебните помагала се определят с държавното образователно изискване за учебниците и учебните помагала.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебниците и учебните помагала за системата на народната просвета се одобряват от министъра на образованието и науката след оценяване на съответствието им с държавното образователно изискване за учебниците и учебните помагала.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Броят на учебниците по ал. 3 е не повече от три по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Учебниците и учебните помагала за задължителноизбираемата подготовка за обучение по изкуство и култура в училищата по изкуствата се одобряват от министъра на културата, но не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас и за период не по-малък от определения в чл. 14 от Закона за степента на образование,общообразователния минимум и учебния план.

Чл. 104. (1) Учебното съдържание, чрез което се осигурява общо образование, се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за учебното съдържание.

(2) Учебното съдържание, чрез което се осигурява професионално образование, се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за учебното съдържание и за придобиването на квалификация по професии.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Учебното съдържание, чрез което се осигурява професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, се определя съгласно държавните образователни изисквания за професионалното образование и обучение, за учебното съдържание и за придобиването на квалификация по професии. Учебното съдържание, чрез което се осигурява професионално обучение за придобиване на квалификация по част от професия или за актуализиране или разширяване на придобита професионална квалификация, се определя от училището или от заявителя на професионалното обучение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Учебното съдържание за обучение на учениците от училищата по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се определя съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за учебното съдържание и за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Учебното съдържание за обучение на учениците в училищата по чл. 66, ал. 1, т. 4 и 5 се определя съгласно държавното образователно изискване за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Учебното съдържание за задължителна професионална подготовка в училищата по чл. 16, 19 и 19а може да се определя и с авторски учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

Раздел V.

Форми за проверка и оценка

Чл. 106. (1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват чрез текущи и периодични проверки, както и чрез изпити.

(2) Формите за проверка и оценка са устни, тестови и други писмени и практически форми.

Чл. 107. (1) Текущата проверка се осъществява от учителите, системно през първия и втория учебен срок, чрез избрани от тях форми за проверка и оценка.

(2) Периодичната проверка се осъществява от учителите по график, утвърден от директора на училището.

(3) Знанията и уменията на учениците могат да се проверяват от упълномощени длъжностни лица от регионалните инспекторати по образованието и от Министерството на образованието и науката.

(4) Проверката и оценката на знанията и уменията на учениците чрез изпити се осъществява от училищни изпитни комисии, назначени със заповед на директора на училището.

Чл. 108. (1) Знанията и уменията на учениците при училищното обучение се оценяват с отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3) и слаб (2) и съгласно държавното образователно изискване за системата на оценяване.

(2) В случаите, когато знанията и уменията на учениците се оценяват по друг начин, оценките им се приравняват към оценките по ал. 1.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Текущите, срочните и годишните оценки се вписват в ученическата книжка и в дневника на класа. Годишните оценки на учениците от I до VIII клас се вписват и в главната книга, а срочните и годишните оценки на учениците от IХ до ХIII клас - в личния картон на ученика.

(2) Оценките от изпитите се вписват в съответни изпитни протоколи и в личния картон на ученика.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Срочните и годишните оценки на учениците, приети след завършен VII клас в училищата по чл. 49, ал. 1, т. 1, се вписват в личния картон на ученика.

Чл. 110. Условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците се определят съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за обучението на деца с хронични заболявания и/или със специфични образователни потребности и за системата за оценяване.

Раздел VI.

Завършване на клас

Чл. 111. (1) Ученикът завършва класа, ако по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка има годишна оценка най-малко среден (3).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Ученици, които имат годишна оценка слаб (2) по учебни предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка, полагат поправителни изпити по тях, но на не повече от две редовни поправителни сесии през учебната година. Редовните поправителни сесии се провеждат след приключване на учебните занятия през месец юни или юли и от 1 до 13 септември по ред, определен със заповед на директора на училището.

(3) Ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, не са се явили на поправителни изпити в сесиите по ал. 2, могат да се явят на допълнителна поправителна сесия по ред, определен със заповед на директора на училището, но не по-късно от 10 октомври.

(4) Ученици, които имат оценка слаб (2) по учебен предмет от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителни сесии или не са се явили на поправителните изпити, повтарят класа.

(5) Ученици, които се обучават в задочна, индивидуална и самостоятелна форма на обучение, при повтарянето на класа се явяват на изпити само по учебните предмети, по които имат оценка слаб (2) или не са се явили на поправителните изпити.

(6) Учениците от последния гимназиален клас, които имат оценка слаб (2) по учебни предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка на редовните и/или на допълнителната поправителни сесии или не са се явили на поправителни изпити, не повтарят класа. Те могат да се явяват на поправителните изпити в януарска поправителна сесия и в сесиите по ал. 2.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Ученици със специални образователни потребности, които не са усвоили общообразователния минимум за клас, етап или степен на образование по обективни причини, не повтарят класа.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) За ученици със специални образователни потребности, които не усвояват държавните образователни изисквания за учебно съдържание по обективни причини, екипът в училището разработва индивидуална образователна програма по един или повече учебни предмети от учебния план, по който работи училището.

Чл. 112. Учениците от I клас, които не усвояват учебното съдържание, не повтарят класа. За тях се провежда допълнително индивидуално обучение от учителите им по време на учебните занятия и през ваканциите. Обучението се организира по предложение на учителите им, с помощта на съответните специалисти - психолози, логопеди и други, при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището.

Чл. 113. (1) Учениците имат право еднократно да се явят на не повече от три изпита за промяна на оценката по учебни предмети след приключване на учебните занятия за последния клас от съответната степен на образование.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Изпитите по ал. 1 се полагат при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището, върху учебното съдържание за съответния клас и гимназиалния етап.

(3) Получената оценка на изпит по ал. 1 е окончателна. Когато получената оценка е слаб (2), ученикът се явява на поправителен изпит по реда на чл. 111, ал. 2.

Чл. 114. (1) За ученици, застрашени от отпадане, училището с помощта на регионалните инспекторати по образованието и съвместно с общината, училищните настоятелства и други органи и организации създава допълнителни образователни възможности, като организира и провежда:

1. индивидуални програми за психологопедагогическо въздействие на ученика;

2. допълнителна работа с учениците по време на учебните занятия и през ваканциите;

3. извънкласни и извънучилищни дейности, съобразени с образователните потребности и с интересите на ученика;

4. консултации и насочване към професионално обучение съобразно възрастта и интересите на ученика.

Раздел VII.

Съдържание на документите за завършен клас, за степен на образование и за професионална квалификация

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В удостоверение за завършена подготвителна група или подготвителен клас се описва динамиката в развитието на детето и се определя готовността му за постъпване в I клас.

Чл. 116. (1) В удостоверението за завършен първи клас се вписва обща годишна оценка с думи за резултата от обучението по всички учебни предмети.

(2) В удостоверението за завършен начален етап на основното образование се вписват годишните оценки по учебните предмети за IV клас от задължителната и задължителноизбираемата подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с училищния учебен план.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В свидетелството за завършено основно образование се вписват годишните оценки по учебни предмети, определени с учебния план, по който се обучават учениците.

Чл. 118. В удостоверението за завършен клас се вписват годишните оценки по учебните предмети, определени с учебния план.

Чл. 119. (1) (Предишен текст на чл. 119 - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В дипломата за завършено средно образование се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети - за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с учебния план. В дипломата се вписват и оценките от държавните зрелостни изпити.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) В удостоверението за завършено средно образование се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети - за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната, задължителноизбираемата или профилираната подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с учебния план на училището.

Чл. 120. (1) В свидетелството за професионална квалификация се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети - за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната и задължителноизбираемата професионална подготовка, както и по свободноизбираемата подготовка, определени с учебния план. В свидетелството се вписват и оценките от изпитите за придобиване на професионална квалификация.

(2) В удостоверението за професионално обучение се вписват броят на учебните часове по изучаваните учебни предмети - за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети от задължителната професионална подготовка, както и по избираемата подготовка, определени с учебния план. В удостоверението се вписват и оценките от изпитите за придобиване на квалификация по част от професията, за актуализиране или разширяване на професионалната квалификация.

(3) В свидетелството за правоспособност се вписва придобитата правоспособност, която дава право за упражняване на съответна професия.

Чл. 121. (1) Удостоверението за завършен клас, удостоверението за завършен начален етап на основното образование и свидетелството за основно образование съдържат следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на документа;

2. данни за обучението на притежателя на документа - вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; завършен клас; резултати от обучението; подпис на директора; регистрационен номер и дата; серия и номер - за свидетелството за основно образование;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат на училището.

(2) Дипломата за завършено средно образование съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на дипломата;

2. данни за обучението на притежателя на дипломата - вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове - за дневна и вечерна форма на обучение, оценките по учебните предмети и от държавните зрелостни изпити, съгласно чл. 119; номер и дата на протокола на държавната зрелостна комисия; подпис на директора; серия и номер на дипломата; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция; държавен герб и печат с държавен герб.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Удостоверение за допълнителни данни при кандидатстване във висше училище се издава по искане на ученика и съдържа следните задължителни реквизити:

1. пълно наименование и местонахождение на училището, издало удостоверението;

2. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

3. данни за обучението на притежателя на документа - учебната година, през която завършва 12-и клас, серия, номер и регистрационен номер и дата на дипломата за средно образование;

4. общ успех, формиран от оценките по заявените от ученика балообразуващи учебни предмети, съгласно изискванията на приемащото училище в съответната държава, в която кандидатства;

5. наименование на държавата, пред чието висше училище ще послужи за кандидатстване удостоверението;

6. име и фамилия на директора, подпис, кръгъл печат на училището и дата на издаване;

7. други обстоятелства - посочват се други необходими данни за кандидатстване, заявени от ученика.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Удостоверението за завършено средно образование съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

2. данни за обучението на притежателя на удостоверението - вид, наименование и местонахождение на училището; форма на обучение; завършен клас; профил, специалност, професия, оценки от обучението; срок на обучение; име, фамилия и подпис на директора на училището, име, фамилия и подпис на класния ръководител, регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат с държавен герб на училището.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Свидетелството за професионална квалификация съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на свидетелството;

2. (доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) данни за обучението на притежателя на свидетелството - вид, наименование и местонахождение на училището; професия; степен на професионална квалификация; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове - за дневна и вечерна форма на обучение; оценките по учебните предмети и от изпитите за придобиване на професионална квалификация, съгласно чл. 120, ал. 1; номер и дата на протокола на държавната комисия за провеждане на изпитите за придобиване на професионална квалификация; подпис на директора; серия и номер на свидетелството; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция; държавен герб и печат с държавен герб.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2003 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Удостоверението за професионално обучение съдържа следните задължителни реквизити:

1. данни, идентифициращи притежателя на удостоверението;

2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) данни за обучението на притежателя на удостоверението - вид, наименование и местонахождение на училището; вид на професионалното обучение - придобиване на квалификация по част от професия или актуализиране, или разширяване на придобита професионална квалификация; форма на обучение; срок на обучение; броя на учебните часове - за дневна и вечерна форма на обучение; оценките по учебните предмети и от изпитите за придобиване на професионална квалификация, съгласно чл. 120, ал. 2; номер и дата на протокола на комисията за провеждане на изпитите по част от професията, за актуализиране или разширяване на професионалната квалификация; подпис на директора; регистрационен номер и дата;

3. наименование на държавата по Конституция и кръгъл печат на училището.

Чл. 122. Изискванията към съдържанието на документите по чл. 121 се определят с държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.